Според голяма част от медиците основният медицински проблем на бъдещето ще бъдат психичните заболявания. Разпространението на депресивните състояния вече прие епидемични размери. Причините за проблема са различни - стрес, преумора и негативни емоции в работата и у дома, както и ред други социални фактори. Налице е и физиологичен фактор - липсата на светлина. Тя е доказан причинител на зимните депресии. Според изследванията от тях страда близо 80 на сто от населението на планетата, а при други 6 процента симптомите на болестта са толкова изявени, че се нуждаят от медицинска помощ. Според медиците научното название на това състояние е "фотозависима депресия", която на свой ред се отнася към т.нар. сезонни афективни разстройства (САР). лято

Тя обикновено възниква през есента, когато дните се скъсяват, а нощите се удължават. Американците дори са включили зимната депресия в диагностичния справочник на психологическите разстройства. Голям процент от населението на планетата - масова жертва на специфичното заболяване, е съсредоточен в северните градове. Обичайните симптоми на заболяването са униние, апатия, постоянно чувство на умора, понижена работоспособност, сънливост, повишен апетит, лошо настроение, повишаване на телесното тегло. Типични са оплакванията за болки във врата, гърба, корема, крайниците, а главоболието като че ли не оставя човек на мира. Тези симптоми достигат апогея си през януари и изчезват в края на м. май или началото на юни. Специалистите отдавна отбелязват, че колкото по-северна е дадена територия, толкова по-голям е процентът на населението, страдащо от зимни депресии. Средната разпространеност на тази патология в САЩ е сред 5 на сто от населението, докато в Аляска процентът е двойно по-висок. Сезонните афективни разстройства са по-широко разпространени при младите жени на възраст между 20 и 40 г. Руски психолози твърдят, че близо 90 на сто от жените на планетата страдат от САР. Нещо повече - сезонната депресия е една от основните причини за женската фригидност, както и за нарушаването на хранителния режим.
При сезонната депресия, свързана с кратък ден/дълга нощ, главният мозък не успява да изработи достатъчно количество от хормона мелатонин, регулиращ биологическите ритми на организма и влияещ на eмоциите. Наричат го "диригента на човешкото тяло", защото именно в него е отговорът на въпросите защо през нощта спим, защо, пътувайки от Европа за Америка или Австралия и обратно, сънят ни се нарушава, кое е разковничето на зимните депресии (когато денят е къс, а нощта - дълга), възможно ли е по-дълго да сме млади... Въпроси, чиито отговор се крие в хормона на пинеалната жлеза - мелатонин. Секрецията му зависи от редуването на светлите и тъмните периоди на денонощието. Ролята на светлината в човешката ендокринна система не е напълно изяснена, но засега е установено, че мелатонинът има значение за синхронизацията на денонощния ритъм на различни органи и системи с редуването на светлината и тъмнината.Намаляването на светлината повишава синтеза и секрецията на мелатонин. Секрецията на вечерния мелатонин показва и сезонна зависимост - през зимата се повишава по-рано поради късия ден, а през лятото настъпва по-късно заради по-дългата светла част на денонощието.

Секрецията на пинеалния мелатонин е най-висока у малките деца и намалява у възрастните. В началото се е смятало, че мелатонинът се биосинтезира само в пинеалната жлеза, но последвалите изследвания показват, че се произвежда и в ретината, и в стомашно-чревния тракт. 70 на сто от "изработването" на хормона става през нощните часове. Активността на синтеза му се повишава около 20.00 ч., а пикът на максималната му концентрация е около 03.00 ч. призори, след което започва да се понижава. Благодарение на този хормон човек може заспива и да спи здрав сън. Но при прелитане на 5-6 и повече часови зони настъпва рязка промяна в ендокринната система поради нарушаване на денонощния ритъм. Учените наричат това отклонение "реактивно изоставане" (jet lag). Ритмиката на синтеза и секрецията на пинеалния мелатонин се управлява от редуването на светли и тъмни периоди в денонощието, като първичният сигнал започва от ретината.
   Проблемът със зимната депресия има просто решение - повече светлина. Още през II в. Аретеус от Кападокия е препоръчвал на пациентите си, страдащи от тъга, да правят слънчеви бани. Лечението обаче не е така лесно на територии, където слънчевата светлина е доста по-оскъдна, отколкото в Гърция. Това също е поправимо. През 60-те години на ХХ в. американците Розентал и Леви изобретяват метод за лечение на сезонните депресии, който получава названието фототерапия. Те изработили специална ярка лампа, пред светлината на която за определено време поставяли доброволци, страдащи от зимна депресия. Резултатът надминал всички очаквания, като депресията отминавала безвъзвратно, независимо от мрачното време навън и липсата на слънчева светлина в помещението. От тогава лечението на сезонните депресии с въпросната лампа получава широка популярност в САЩ и Европа, а през последните години намира приложение и в източноевропейските страни. Т.нар. светлотерапия позволява да бъде "излъган" биологичният часовник на човешкия организъм, за да превключи на летен режим.
   Напоследък за лечение на сезонните депресии се препоръчва и препаратът "Мелатонин". Най-често повтаряният израз в рекламите му е "един от най-ефективните препарати за удължаване на живота". Мнозина са вдъхновени от възможностите му да е "магическият куршум", който спира процеса на стареене, помага при лекуването на рака, подобрява половия живот, активира добрия имунен отговор, лекува безсъние и сезонни депресии. Екип на учените Пойглър и Рейтър дори обявява през 1994 г., че това е най-силният известен животински хормон, изчистващ киселите радикали в организма, т.е. един от така модерните напоследък антиоксиданти. Резултатите от опити, проведени в лаборатории за изследване на съня сочат, че "Мелатонин" оказва успокоителен и хипнотичен ефект, улеснява началото на съня, без да влияe на събуждането. От 1995 г. насам към препарата посягат 20 млн. нови потребители в СAЩ, а продажбите му за кратко време скачат от 200 млн. щ.д. на 350 млн. щ.д. Въпреки увеличеното използване на "Мелатонин" за подпомагане на съня и намаляване на т.нар. реактивното изоставане при преминаване за кратко време през няколко часови пояса, екзогенно произведеният неврохормон не е патентован като лекарство и фармацевтичните фирми го предоставят като хранителна добавка.
   Неотдавна британски учени съобщиха, че депресивното състояние е следствие от недостига на мастните киселини Омега-3. Основен източник за набавянето им в организма е рибата и рибната мазнина. Недостигът на тази киселина нарушава работата на главния мозък и се появява депресия, аутизъм, невъзможност за концентриране на вниманието и др. Като се прибави и вредното въздействие на алкохола, никотина и кофеина, които също понижават мастните киселини в организма, не е изключено някои да живеят в депресивно състояние години наред, без да бъде установена причината за него. Неразумните диети, ограничаващи консумацията на месо и месни храни, също се отразяват пагубно на дейността на мозъка, твърдят британските учени. Те припомнят, че в Япония хората страдат много по-рядко от депресии и причина за това е почти ежедневната консумация на риба.
   Борбата със зимните депресии може да се провежда и с подръчни средства, твърдят руски лекари и психолози. Специалистите препоръчват на страдащите от заболяването да прекарват повече време на чист въздух и да се стремят да бъдат по-дълго на светло. Желателно е прозорците в домовете на страдащите от сезонна депресия да не са със спуснати завеси докато навън е светло, а вечер - да не се икономисва изкуственото осветление. Ежедневната чаша червено вино или чай от женшен също помагат за преодоляване на сезонната депресия.
     За българина зимните депресии са последна грижа. Не защото не страда от тях - на фона на общото състояние на здравеопазването, липсата на средства за животоспасяващи операции и медикаменти, демотивирането на голяма част от медицинските кадри, той възприема зимната тъга като песъчинка в обувката. А и как да приеме насериозно липсата на слънце като проблем, след като има купища други причини за депресия - мизерна заплата, неплатени сметки, несигурност в бъдещето...
    За разлика от любимия на социолозите средностатистически гражданин, психолозите не са склонни да неглижират проблема. Смята се, че през последното десетилетие българинът целогодишно страда от депресия най-вече по финансови причини. Ако към другите неволи се прибави и липсата на светлина, може да се окаже, че тя е капката, от която прелива чашата. И понеже специалните лампи са лукс, добре е да се възползва от обещаното циганско лято и да открадне колкото може повече слънчеви лъчи. Поне те са безплатни - засега.
ноември 2002 г.